Много ли искам от този живот?
Само чаша кафе и бисквита...
И някой, с когото в безмерна възхита
да се смеем на тъп анекдот.

Много ли искам, та все съм сама
уморена от тежкото бреме,
с което безспирното, сребърно време
реши да превърне мечтата в слана.

Хей, човече, бъди ми приятел,
а не просто безразличен стругар...
Все пак искам и търся другар,
друг симпатично отнесен мечтател.

Ще имаме чудни и луди моменти
и тихи, и спокойни такива.
Но и самотен животът все пак ще го бива,
дори да закачат черните ленти.

Много ли искам от живота безцветен?
Само малко цвят тук-таме...
Две кафета, бисквитка, засмяно дете
и един топъл ден летен...