Jun 21, 2016, 8:01 AM

Искам приятел

  Poetry » Other
907 1 0

Много ли искам от този живот?
Само чаша кафе и бисквита...
И някой, с когото в безмерна възхита
да се смеем на тъп анекдот.

Много ли искам, та все съм сама
уморена от тежкото бреме,
с което безспирното, сребърно време
реши да превърне мечтата в слана.

Хей, човече, бъди ми приятел,
а не просто безразличен стругар...
Все пак искам и търся другар,
друг симпатично отнесен мечтател.

Ще имаме чудни и луди моменти
и тихи, и спокойни такива.
Но и самотен животът все пак ще го бива,
дори да закачат черните ленти.

Много ли искам от живота безцветен?
Само малко цвят тук-таме...
Две кафета, бисквитка, засмяно дете
и един топъл ден летен...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...