Искам те, изгубила надежда
Искам те. Изгубила търпение.
Да ме създадеш от тишината.
Да повярвам в скъсаната истина
и безкръвно да си върна свободата.
Ровичкайки в неначертани сънища,
им давах и началото, и края.
Замених живеенето с пътища,
кръста - с отпечатъци от рая.
Дупки изкопавах във душата си.
Търсех те във мислите, гореща.
Хиляди засипани тунели -
за една неслучила се среща.
Тебе не видях, намерих друго.
Себе си на дъното посрещнах.
Беше хубаво. Не беше чудо.
Да се върнеш у дома си безутешна.
В най-дълбокото открих, че те очаквам
и че искам да ме караш да се смея,
а умът ми със душата в единение
сред звездите като птици да се реят.
Все така - със поглед в синевата -
проследявам всички минувачи.
Ако искам да претърколя земята.
ще се сблъскам със опората ти, значи.
Искам те. Изгубила надежда,
че ще те пропусна в суетата.
Изтъркалях хиляди съмнения.
Чакам те с усмивка пред вратата.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Руми, Руми знам, че носиш в гърдите си част от моето сърце, макар и да нямаме кръвна връзка
-
Дима! Много е силно! Браво! Вълнуваш ме!
-
Изключително приятно ми беше да прочета и да се намеря в това "Искам те..."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колко много стихове като този пропускаме Откровенци, и е жалко това!
Поздравления, и се радвам, да те чета в станиците на Откровения!
Тук като, че ли стана така, колкото коментари напишеш, толкова , ще получиш,и това е жалко... и все повече се замислям, дали изобщо да пиша коментари, но не се въздържам, когато нещо много ми хареса!