Искам те, изгубила надежда
Искам те. Изгубила търпение.
Да ме създадеш от тишината.
Да повярвам в скъсаната истина
и безкръвно да си върна свободата.
Ровичкайки в неначертани сънища,
им давах и началото, и края.
Замених живеенето с пътища,
кръста - с отпечатъци от рая.
Дупки изкопавах във душата си.
Търсех те във мислите, гореща.
Хиляди засипани тунели -
за една неслучила се среща.
Тебе не видях, намерих друго.
Себе си на дъното посрещнах.
Беше хубаво. Не беше чудо.
Да се върнеш у дома си безутешна.
В най-дълбокото открих, че те очаквам
и че искам да ме караш да се смея,
а умът ми със душата в единение
сред звездите като птици да се реят.
Все така - със поглед в синевата -
проследявам всички минувачи.
Ако искам да претърколя земята.
ще се сблъскам със опората ти, значи.
Искам те. Изгубила надежда,
че ще те пропусна в суетата.
Изтъркалях хиляди съмнения.
Чакам те с усмивка пред вратата.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
