11.04.2025 г., 6:36

Искам всичко 2010

285 0 0

Не искам нищо. Или искам всичко.

Но със малко не ще се задоволя.

Ала в този миг не си играя игрички -

ами просто искам да го споделя.

 

Искам лед - или пък силен пламък.

Ала не тръгвам по лесния път.

Искам бордей - или приказен замък.

И горещо сърце, и пареща гръд.

 

Искам смърт. Или искам вечност.

А и аз такава мога да ти дам.

Искам океан от ласки, и от нежност.

И също мога да бъда вулкан.

 

Искам да те прегърна, да те погаля.

Или ми кажи ти жестоки слова.

Искам вечна любов - или вечна раздяла.

Искам не друго, а именно това.

 

Искам сега да ти дам, а не да ти взема.

Имам много, и ще ти го дам.

Искам да ти спестя и сили, и време -

с риск да остана и неразбран.

 

Искам всичко. И не ми трябва нищо -

дето не е огън, във моята гръд.

Ала искам, преди последната въздишка -

да те целуна, и да ме призоват.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....