Искра
По отнетото ми бъдеще тъгувам,
отдавана е отнето, не от теб,
че сред звездите няма да пътувам
и вечно ще се скитам в празна земна степ.
Обет съм дал, когато го отнеха,
че никога не ще да позволя
да дават само сурогат утеха,
ограбвайки на друг най-светлата мечта.
И пазя малката искрица,
през настоящето аз ще я пренеса,
това е моята Торинтска плащеница,
с която вяра в бъдното да разгоря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
