По отнетото ми бъдеще тъгувам,
отдавана е отнето, не от теб,
че сред звездите няма да пътувам
и вечно ще се скитам в празна земна степ.
Обет съм дал, когато го отнеха,
че никога не ще да позволя
да дават само сурогат утеха,
ограбвайки на друг най-светлата мечта.
И пазя малката искрица,
през настоящето аз ще я пренеса,
това е моята Торинтска плащеница,
с която вяра в бъдното да разгоря.
© Никодим Сертов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
