По отнетото ми бъдеще тъгувам,
отдавана е отнето, не от теб,
че сред звездите няма да пътувам
и вечно ще се скитам в празна земна степ.
Обет съм дал, когато го отнеха,
че никога не ще да позволя
да дават само сурогат утеха,
ограбвайки на друг най-светлата мечта.
И пазя малката искрица,
през настоящето аз ще я пренеса,
това е моята Торинтска плащеница,
с която вяра в бъдното да разгоря.
© Никодим Сертов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
