16.01.2008 г., 9:21 ч.

Искра 

  Поезия » Гражданска
707 0 19
Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен...
Счупи се крило край гаснещо огнище...
Няма изход, сякаш тъй си казваш...
Лошо време, търсиш оправдание...
Нямаш нюх и си без обоняние...

Виж си корена, обичая и нрава,
ИСКРА, запали се от тази ЖАРАВА!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??