Marmadun (Таня Георгиева)
78 113
23.11.2019 г., 7:54 ч.

Искрено и лично от Червената шапчица 

  Поезия
1066 6 4

Тръгнала съм теб да търся, Вълко!
Кошница не нося, ни наметка.
Сто пъти в гората ходих мълком,
сто пъти по все една пътека.

 

А в ума ми думите на мама
светеха – червена жар гореща:
„С вълци, дъще, работа си нямай!“
Страх ме беше, без да съм те срещала.

 

И гората тъй и не разгледах
(а разправят, че била прекрасна)
Бързах да вървя, от ужас бледа
там, където най е безопасно.

 

Вдигам днес очи да видя всичко,
та дори и с риск и теб да зърна.
Днес си спомних – някога обичах
мисълта от пътя си да свърна.

 

Трябва срещу теб да се изправя.
Уморих се все да се страхувам
и от куп несбъднати представи
зъбите ти нощем да сънувам…

 

Може да ме нараниш… Не зная.
Само знам, че искам да усетя
пътя си оттука чак до края
с всяка стъпка, до дъха си сетен.

\

Идвай, Вълко, на гората в края.
Идвай! И каквото стане – стане.
Вярно ли е, искам да узная,
че животът чувства се чрез рани.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??