11.05.2008 г., 19:12

Истина

1.4K 1 5
Истина
            
                                 

Светът е пред нас
с червените кестени,
с планините зелени,
и с болките бели...

лъжата им с плесени
скрила усмивките;
с рекламни премени
скрила душите ни.

Светът е пред нас
с единствена истина -
в гърдите полепнала,
като песен разлистена...

всяка нота разкъсва
плътта ни до кърваво;
червените кестени,
устни - червените.

Светът е пред нас
и всички, безсмислено,
в редовете събрани,
улични истини

простираме тихо,
над тротоарите,
разкривено смълчани –
на града ни, лицето стъписано.

Светът е във нас
със своите истини –
лъжливият свят
на рекламни безсмислици,

червеният цвят
на цъфнали кестени,
окъпан от слънце
тежи във очите ни.

Светът е във нас
и ние, наистина,
сме възможна, единствена,
негова истина,

родена във труд,
погребвана в мъки;
в дните на щастие,
в дни на разлъки.

Светът е във нас
и ние сме истина...
възможна, единствена,
човешката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...