Истина
Светът е пред нас
с червените кестени,
с планините зелени,
и с болките бели...
лъжата им с плесени
скрила усмивките;
с рекламни премени
скрила душите ни.
Светът е пред нас
с единствена истина -
в гърдите полепнала,
като песен разлистена...
всяка нота разкъсва
плътта ни до кърваво;
червените кестени,
устни - червените.
Светът е пред нас
и всички, безсмислено,
в редовете събрани,
улични истини
простираме тихо,
над тротоарите,
разкривено смълчани –
на града ни, лицето стъписано.
Светът е във нас
със своите истини –
лъжливият свят
на рекламни безсмислици,
червеният цвят
на цъфнали кестени,
окъпан от слънце
тежи във очите ни.
Светът е във нас
и ние, наистина,
сме възможна, единствена,
негова истина,
родена във труд,
погребвана в мъки;
в дните на щастие,
в дни на разлъки.
Светът е във нас
и ние сме истина...
възможна, единствена,
човешката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
