Истина за двама
"- В мен отдавна е всичко изстинало.
Преболяха те моите устни."
"- Ти не си се превърнала в минало!
И не искам в нощта да те пусна!"
"- Много дълго чрез тебе аз дишах
и за тебе живях без остатък.
Беше всичко! Но днес си излишен.
Днес си обич със минала дата."
"- Ти си моята сбъдната същност.
Чак сега преоткрих любовта ни
и - виновен, към тебе се завръщам..."
"- Аз съм бледа пустиня от рани.
Преживяхме любов невъзможна.
Но за ново начало е късно."
"- Върху твоите длани ще сложа
свойте устни. И Тя ще възкръсне!"
"- Аз потеглям..."
"- Почакай! Върни се!"
"- Забрави ме!"
"- До гроб ще те помня!"
"- Нова повест пред мен се разлиства."
"- А пък аз...
ще се скитам бездомен!"
Преболяха те моите устни."
"- Ти не си се превърнала в минало!
И не искам в нощта да те пусна!"
"- Много дълго чрез тебе аз дишах
и за тебе живях без остатък.
Беше всичко! Но днес си излишен.
Днес си обич със минала дата."
"- Ти си моята сбъдната същност.
Чак сега преоткрих любовта ни
и - виновен, към тебе се завръщам..."
"- Аз съм бледа пустиня от рани.
Преживяхме любов невъзможна.
Но за ново начало е късно."
"- Върху твоите длани ще сложа
свойте устни. И Тя ще възкръсне!"
"- Аз потеглям..."
"- Почакай! Върни се!"
"- Забрави ме!"
"- До гроб ще те помня!"
"- Нова повест пред мен се разлиства."
"- А пък аз...
ще се скитам бездомен!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
