Избрани или не... живеем,
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога нареждаме си рими
в синхрон със музиката на душата,
а друг път плахи и раними
потъваме в страха си слепешката.
Препускаме или се шляем
по пътища изгубили целта си,
все чакаме мига случаен,
в който да я сгушим... любовта си. ...