Истини....
Колко ли истини има във нас
и колко ли ние не казваме?...
Угодните нам, говорим на глас,
от колко ли други се пазимe?...
Понякога искаш тъй да извикаш,
да викаш, додето олекне,
в тъмни тунели безкрайни да скиташ,
доде колене ти омекнат.
Но... дишаш, живееш, не може така,
да хвърлиш живота си груб,
ходиш по камъни, чупиш крака,
а сетне... проблемите - куп!
Решаваш ги леко, един по един,
и търсиш им някак колая,
така си отиваш, погълнат от дим -
дима... на живота и края.
И луташ се, тичаш в безпътици сам
и търсиш жестоката истина,
която навява и радост, и срам,
която не е измислена...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
