Dec 28, 2007, 9:15 AM

Истини....

Poetry

867 0 20

Колко ли истини има във нас
и колко ли ние не казваме?...
Угодните нам, говорим на глас,
от колко ли други се пазимe?...
Понякога искаш тъй да извикаш,
да викаш, додето олекне,
в тъмни тунели безкрайни да скиташ,
доде колене ти омекнат.
Но... дишаш, живееш, не може така,
да хвърлиш живота си груб,
ходиш по камъни, чупиш крака,
а сетне... проблемите - куп!
Решаваш ги леко, един по един,
и търсиш им някак колая,
така си отиваш, погълнат от дим -
дима... на живота и края.
И луташ се, тичаш в безпътици сам
и търсиш жестоката истина,
която навява и радост, и срам,
която не е измислена...

* * *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

WhiteHart (Йордан Илиев)

Не мога да не кажа,че пишеш невероятно,с риск да ти погъделичкам егото...Извинявай за което.

2008-01-20T09:27:16+02:00
Индиана (Криси)

Свалям ти шапка за мъдрия, правдив и обичен стих!!! Дано повече хора са като теб!!!

2007-12-29T11:11:46+02:00
Nella_gold (Нели )

Погали по-добре до тебе човека,
в труден момент подай му ръка,
когато падне вдигни го полека,
кажи му две тихи и... мили слова.
...А какво по-истинско от това?

2007-12-29T07:22:45+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Веднъж, покълнало семето,
се ражда и отново умира,
така и колелото навремето,
вечно се движи, не спира... "
Много ми хареса!
Много истини имаш във себе си!
Поздравления!

2007-12-28T22:20:13+02:00
калчева (Елена Калчева)

Ще си спомни, и аз съм сигурна ! Прекрасен стих , поздрави !

2007-12-28T19:05:05+02:00