Заседна дълбоко в моето сърце 

и не иска то оттам да те пусне.

Сърцето ме предаде, при теб остана, 

не чува, че нямам право до теб да бъда.

Обичаме се, но любовта ни е невъзможна!

Ти си моята съдба, моята любов, 

​​​​​без теб дните ми са сиви и пусти,

а нощите — самотни и студени.

Липсва ми твоята топлина, 

страстта на мъжкото ти тяло, 

любовта в твоите прекрасни очи.

Един твой поглед всичко преобърна

и света ми промени завинаги.

В други очи искам да те забравя, 

но не мога, невъзможно е! 

Господи, кажи ми, как се забравя истинската любов?

23.09.2020 г./ 12:28 ч.

Гр. Хасково