8.11.2020 г., 8:29

Истински обичана

483 0 0

Тази вечер ще е по различна,защото ти изглеждаш ми така.

Различна си ми със това,че си истински обичана жена.

Обичана и още как,но един единствен е способен на това.

Да те обича както никоя сега.


 

Е този някой май съм аз и чувствата към теб не крия,

но всичко случващо се  между нас в това стихотворение ще ти разкрия.

Случи се със мен така,че Купидон рани ме със една стрела.

Стрелата беше май любовна,защото любовта понякога е тя отровна.

Но тази моята към теб е знай,единствена и истинска до край.

Любов която и самият Купидон не може да я контролира,

защото моето сърце към теб пътищата вечно ще намира.


 

Винаги е имало любов помни,но моята към теб не ще се с нищо тя сравни.

Като буен ураган ме връхлетя,и при мисълта за теб вечер не мога да заспя.

Мечтая си че двамата със теб сме заедно сега и завинаги ще си останеме така.

Единствено което искам и го разбери,че истински те аз обичам и нищо чувствата към теб не ще ми промени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...