Истинските очи на историята
712
0
0
Дядо, скъпи дядо, кога ще се свърши
робството тежко? Животът е скършен!
Дядо, мили дядо, защо днес живеем?
Къде е смехът ни? Защо не се смеем?
Оставаме скромни? Надежда да чакам?!
Нима не запомни клането в Бата̀ка?!
Дядо, скъпи дядо, по за̀ран да станем
и с родните чети Балкана да хванем!
Не мога да гледам! Не мога да трая!
Сърцето ми, дядо, копнее за края!
Не мога да пия от тази отрова!
Балкана ще хвана с другаря си Йово!
Свободни ще бъдат децата, жените!
Възможно е, дядо, да паднем убити,
но винаги вие безстрашно помнете,
че ние сме Силни – и Смели бъдете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
