Дядо, скъпи дядо, кога ще се свърши

робството тежко? Животът е скършен!

Дядо, мили дядо, защо днес живеем?

Къде е смехът ни? Защо не се смеем?
 

Оставаме скромни? Надежда да чакам?!

Нима не запомни клането в Бата̀ка?!

Дядо, скъпи дядо, по за̀ран да станем

и с родните чети Балкана да хванем!
 

Не мога да гледам! Не мога да трая!

Сърцето ми, дядо, копнее за края!

Не мога да пия от тази отрова!

Балкана ще хвана с другаря си Йово!
 

Свободни ще бъдат децата, жените!

Възможно е, дядо, да паднем убити,

но винаги вие безстрашно помнете,

че ние сме Силни – и Смели бъдете!