Истинските очи на историята

Poetry

709 0 0

Дядо, скъпи дядо, кога ще се свърши

робството тежко? Животът е скършен!

Дядо, мили дядо, защо днес живеем?

Къде е смехът ни? Защо не се смеем?

Оставаме скромни? Надежда да чакам?!

Нима не запомни клането в Бата̀ка?!

Дядо, скъпи дядо, по за̀ран да станем

и с родните чети Балкана да хванем!

Не мога да гледам! Не мога да трая!

Сърцето ми, дядо, копнее за края!

Не мога да пия от тази отрова!

Балкана ще хвана с другаря си Йово!

Свободни ще бъдат децата, жените!

Възможно е, дядо, да паднем убити,

но винаги вие безстрашно помнете,

че ние сме Силни – и Смели бъдете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0