Истинският
Сълза лицето ми погали,
търкулна се и бавно падна,
пожар в душата ми запали
във тази нощ, така прохладна.
Щастлив - отново си до мен,
от пръстите ти допира усещам -
дано не идва следващият ден,
а утрото, не искам да посрещна.
Дано нощта да бъде наша,
да бъде истина, а не химера,
да пием пак от пълна чаша,
във тебе истинския да намеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
