Сълза лицето ми погали,
търкулна се и бавно падна,
пожар в душата ми запали
във тази нощ, така прохладна.
Щастлив - отново си до мен,
от пръстите ти допира усещам -
дано не идва следващият ден,
а утрото, не искам да посрещна.
Дано нощта да бъде наша,
да бъде истина, а не химера,
да пием пак от пълна чаша,
във тебе истинския да намеря.
© Валка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
