Истинско страдание

С дрипи окъсани и със обувки раздрани,

със болка в сърцето и целият в рани,

вървеше и бродеше без дом и храна,

единствено със надежда една,

въпреки своята мрачна съдба,

искаше да намери уют и топлина!

Любимите хора го бяха предали,

разни личности със различни идеали!

Нявга богат беше той  

и разполагаше със пари безброй,

Обичаше своето семейство, но уви,

с пот на чело се опитваше да им угоди,

и даде им той всичките свои пари,

но със този жест ужасно той сгреши...

Изхвърлен на улицата като парцал,

със изписан по челото срам,

срамуваше се да се срещне с хора познати,

каква ти съдба, какви хора, какви обрати...

Останал без дом, без храна,

живееше единствено със надежда  една,

въпреки своята черна съдба, 

искаше да намери уют и топлина...