Историята на една любов
Историята на една любов
Как почна всичко
и как ли ще да свърши?
Не зная, но се питам
всеки миг.
Ти помниш ли целувката - оная,
която тъй открадна
в оня час велик.
В дискотеката на баладата красива,
напомняща за тебе всеки миг.
Не знам, защо получи се така,
къде аз сбърках -
и бъркам ли сега?
Обичаше ме,
но аз не ти отвърнах,
а днес след четири лета,
късно ще е за теб това.
Ти искаше от мен да чакам
да мине службата не дълга,
да вярвам, че не ще забравиш
целувката ни - сладка, първа.
Аз знам, отново ще се срещнем,
ще говорим
за случките съвсем обикновени,
но никога ли няма да повториш
ония страшни думи съкровени?
Защо постъпи така,
дали е цялата вина във болестта?
Нима и любовта е безсилна пред това?
Сега пък искаш аз да се откажа
от всичко и от себе си самата.
Казваш - приключила била за нас играта!
Навярно за теб щастието, радостта и любовта
са просто - сън, илюзия, игра.
А знаеш ли, така рушиш ти моята душа?!
Ти за мене си мечта -
и покорена, и несбъдната ще да е тя.
За момент откривах любовта,
била за теб детска игра.
Накъдето и да се обърна
аз виждам твойта фигура позната
при нея бързо тръгвам да се върна,
но тя изчезва там в далечината.
Как почна всичко
и как ли ще да свърши?
Не зная, но се питам
всеки миг.
Ти помниш ли целувката - оная,
която тъй открадна
в оня час велик.
В дискотеката на баладата красива,
напомняща за тебе всеки миг.
Не знам, защо получи се така,
къде аз сбърках -
и бъркам ли сега?
Обичаше ме,
но аз не ти отвърнах,
а днес след четири лета,
късно ще е за теб това.
Ти искаше от мен да чакам
да мине службата не дълга,
да вярвам, че не ще забравиш
целувката ни - сладка, първа.
Аз знам, отново ще се срещнем,
ще говорим
за случките съвсем обикновени,
но никога ли няма да повториш
ония страшни думи съкровени?
Защо постъпи така,
дали е цялата вина във болестта?
Нима и любовта е безсилна пред това?
Сега пък искаш аз да се откажа
от всичко и от себе си самата.
Казваш - приключила била за нас играта!
Навярно за теб щастието, радостта и любовта
са просто - сън, илюзия, игра.
А знаеш ли, така рушиш ти моята душа?!
Ти за мене си мечта -
и покорена, и несбъдната ще да е тя.
За момент откривах любовта,
била за теб детска игра.
Накъдето и да се обърна
аз виждам твойта фигура позната
при нея бързо тръгвам да се върна,
но тя изчезва там в далечината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Узунова Всички права запазени
