Историята на една любов Как почна всичко и как ли ще да свърши? Не зная, но се питам всеки миг. Ти помниш ли целувката - оная, която тъй открадна в оня час велик. В дискотеката на баладата красива, напомняща за тебе всеки миг. Не знам, защо получи се така, къде аз сбърках - и бъркам ли сега? Обичаше ме, но аз не ти отвърнах, а днес след четири лета, късно ще е за теб това. Ти искаше от мен да чакам да мине службата не дълга, да вярвам, че не ще забравиш целувката ни - сладка, първа. Аз знам, отново ще се срещнем, ще говорим за случките съвсем обикновени, но никога ли няма да повториш ония страшни думи съкровени? Защо постъпи така, дали е цялата вина във болестта? Нима и любовта е безсилна пред това? Сега пък искаш аз да се откажа от всичко и от себе си самата. Казваш - приключила била за нас играта! Навярно за теб щастието, радостта и любовта са просто - сън, илюзия, игра. А знаеш ли, така рушиш ти моята душа?! Ти за мене си мечта - и покорена, и несбъдната ще да е тя. За момент откривах любовта, била за теб детска игра. Накъдето и да се обърна аз виждам твойта фигура позната при нея бързо тръгвам да се върна, но тя изчезва там в далечината.
Next from category
Next from the author