theironlady (Златина Георгиева)
216 228
30.11.2010 г., 22:17 ч.

Из 

  Поезия » Любовна
560 0 3

                       Из

 

Стоях под дървото в средата

и чаках да падне в съдбата ми

златният плод на греха и душата,

от който всички сте хапали.

 

Ти бе Адам, аз се облякох във Ева,

давих се в твоите кладенци-погледи,

жаждах душата ти, ровех към нея,

ала намирах по пладне сърце вкаменелост.

 

Да се спася от змията, завих се в листа,

писах по тях, плаках и сях

думи и рими, билки и болки,

не вървях, не посрещах, не бях.

 

Косата ми сля се със злака,

нозете ми корени вплетоха кал,

огледах се в извора - аз ли съм тая -

нито Ева, нито хетера и само жена?

 

Пак съм под зноя, сред треви и лъчи,

търся своя Адам - непокрита, безсрамна,

с жадни ръце, уста и очи,

с болка и рани, без име, без своя осанка.

 

Още те чакам. Приседни и гребни

в тая жарава нетленна любов.

Да се напият душите ни

и да загинат в безчувствен покров.

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??