theironlady (Златина Георгиева)
216 228
Nov 30, 2010, 10:17 PM

Из 

  Poetry » Love
522 0 3

                       Из

 

Стоях под дървото в средата

и чаках да падне в съдбата ми

златният плод на греха и душата,

от който всички сте хапали.

 

Ти бе Адам, аз се облякох във Ева,

давих се в твоите кладенци-погледи,

жаждах душата ти, ровех към нея,

ала намирах по пладне сърце вкаменелост.

 

Да се спася от змията, завих се в листа,

писах по тях, плаках и сях

думи и рими, билки и болки,

не вървях, не посрещах, не бях.

 

Косата ми сля се със злака,

нозете ми корени вплетоха кал,

огледах се в извора - аз ли съм тая -

нито Ева, нито хетера и само жена?

 

Пак съм под зноя, сред треви и лъчи,

търся своя Адам - непокрита, безсрамна,

с жадни ръце, уста и очи,

с болка и рани, без име, без своя осанка.

 

Още те чакам. Приседни и гребни

в тая жарава нетленна любов.

Да се напият душите ни

и да загинат в безчувствен покров.

 

© Златина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??