"Из хроники на Прокълнатия град - Лъжи от прах"
Сив, безлюден... мълчалив деня е днес.
Самотни въртележки в безкрая се въртят.
Детски смях, отминаващ в тишината,
обгърната в мъгла, спомени и кървава тъга.
Градът е мъртъв, по улици от прах се скитам,
без светлина в очите тъмни, забравили зората.
Вятър мълчалив, след мене сиви клони заговаря,
а те му отговарят с песни за смъртта, без глас.
Тишина във мен... тишина отвъд края на града,
тела без лица, ден без светлина, улици, обвити в страх.
Сред отмиращия ден, черно слънце грее над земята,
песни тихи и самотни, умиращи във мрак деца
и едно сърце, превърнало тъгата в щастие от кръв.
Отново мъртвата луна се извисява тъжно над небето.
Една усмивка се разпада, а надеждата в очите ме раздира.
Ад в очите, Рай в Сърцето, молитва от лъжи, прах и светлина.
Една последна целувка на Мрака ще аз дам, но във края...
... единствено на Бог душата ще отдам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
