"Из хроники на Прокълнатия град - Лъжи от прах"
Сив, безлюден... мълчалив деня е днес.
Самотни въртележки в безкрая се въртят.
Детски смях, отминаващ в тишината,
обгърната в мъгла, спомени и кървава тъга.
Градът е мъртъв, по улици от прах се скитам,
без светлина в очите тъмни, забравили зората.
Вятър мълчалив, след мене сиви клони заговаря,
а те му отговарят с песни за смъртта, без глас.
Тишина във мен... тишина отвъд края на града,
тела без лица, ден без светлина, улици, обвити в страх.
Сред отмиращия ден, черно слънце грее над земята,
песни тихи и самотни, умиращи във мрак деца
и едно сърце, превърнало тъгата в щастие от кръв.
Отново мъртвата луна се извисява тъжно над небето.
Една усмивка се разпада, а надеждата в очите ме раздира.
Ад в очите, Рай в Сърцето, молитва от лъжи, прах и светлина.
Една последна целувка на Мрака ще аз дам, но във края...
... единствено на Бог душата ще отдам.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
