Из моите мисли

elmaz93 (Елмаз)
96 359

3.09.2011 г., 14:25 ч.

Поезия

650 0 3

Времето не е гаранция за любовта.

Никой не знае какво е всъщност, докато гледа отстрани.

Толкова е различно,

болезнено,

до болка привикващо и подчинено.

Толкова е уморено,

отчайващо,

страхливо и недоверчиво.

Обръщайки се, виждам, че зад мен няма нищо.

Продължавам, осъзнавайки, че потъвам в бездната.

Подчинено, уморено... до болка скривано.

Щастие, усмивки и червени устни.

Щастие, красиво, червено - любов.

Две глътки,

три глътки - бледо, бледо...

къде е червеното?

Попито в цигара, целувка от филтър, глътка отрова... червено, червено -

няма го.

Какво?

Изкуствено, фалшиво - и такава любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.