Из моите мисли
Времето не е гаранция за любовта.
Никой не знае какво е всъщност, докато гледа отстрани.
Толкова е различно,
болезнено,
до болка привикващо и подчинено.
Толкова е уморено,
отчайващо,
страхливо и недоверчиво.
Обръщайки се, виждам, че зад мен няма нищо.
Продължавам, осъзнавайки, че потъвам в бездната.
Подчинено, уморено... до болка скривано.
Щастие, усмивки и червени устни.
Щастие, красиво, червено - любов.
Две глътки,
три глътки - бледо, бледо...
къде е червеното?
Попито в цигара, целувка от филтър, глътка отрова... червено, червено -
няма го.
Какво?
Изкуствено, фалшиво - и такава любов.
© Елмаз All rights reserved.
харесах! 
