Времето не е гаранция за любовта.
Никой не знае какво е всъщност, докато гледа отстрани.
Толкова е различно,
болезнено,
до болка привикващо и подчинено.
Толкова е уморено,
отчайващо,
страхливо и недоверчиво.
Обръщайки се, виждам, че зад мен няма нищо.
Продължавам, осъзнавайки, че потъвам в бездната.
Подчинено, уморено... до болка скривано.
Щастие, усмивки и червени устни. ...