yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
4.08.2013 г., 18:20 ч.

Из моите памукови поля 

  Поезия » Философска
438 1 3

В памуковите мои ниви пусто е –

из тях, навярно, ангели са легнали,

почиват си, а вятърът се гуши

в крилете им, додето дойде светлото.

 

И – тръгва подранилият берач! –

ще ги разбуди с писъци и охкане.

Но вред е тишина сега – един кълвач

откъм гората стреля краткогрохотно.

 

Памукът, зрял под цели три луни,

по-мек и от дъха на еднодневка,

не носи спомен – и не ме вини! –

за повика – безропотен – в сърцето ми.

 

С изпръхнали от задуха каверни

набъбва той – до облак над стърнище!

И зърнестия земен епидермис

в белотата си разпукана разнищва.

 

Окръгля се – във поглед на момче

след шумнал крайчец на пола момичешка,

а пилнатите семенца усещат, че

сушата невинно го пречиства.

 

Така се ражда моят бял памук –

самотно – в глуха и безводна нива.

Вървя през нея, стиснала в юмрук,

безкрайната си радост, че съм жива!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??