Из сърцето

Живота си гръмко не ще да описвам,

душата си чудно, че нейде разлиствам,

там, сиреч, за обич де тебе изписвам,

съдбата си явно, че нейде откривам.

Светът е суров и безжално самотен,

оплаках погинала, бедна родина,

животът е здрав и самотно безбожен,

изстрадах изстинала, славна съдбина.

Нагледах доволно как грабят крадците,

отпратих дъждовно със плисък мечтите,

поплаках синовно, как губят душите,

залюбвах по-силно терзани земите.

Живота си гръмко не ще да описвам,

душата си чудно, че нейде разлиствам,

живота си тъкмо из сила откривам,

мечта си завидно из дума изливам.