Jul 4, 2018, 3:55 AM

Из сърцето

  Poetry » Other
815 1 0

Из сърцето

 

Живота си гръмко не ще да описвам,

душата си чудно, че нейде разлиствам,

там, сиреч, за обич де тебе изписвам,

съдбата си явно, че нейде откривам.

 

Светът е суров и безжално самотен,

оплаках погинала, бедна родина,

животът е здрав и самотно безбожен,

изстрадах изстинала, славна съдбина.

 

Нагледах доволно как грабят крадците,

отпратих дъждовно със плисък мечтите,

поплаках синовно, как губят душите,

залюбвах по-силно терзани земите.

 

Живота си гръмко не ще да описвам,

душата си чудно, че нейде разлиствам,

живота си тъкмо из сила откривам,

мечта си завидно из дума изливам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...