19.05.2013 г., 10:31

Изблик на моментни разсъждения

892 0 0

Страшно маце по улицата крачи -

хем висока, хем на токчета, хем руса.

Джуките надула, със ботоксче, значи

и не може нищо, вярвай, да ù куца.

Чак гащите се виждат - къса ù полата,

след нея цъкат бабички разни.

А тя размята си гордо косата

и врътка енергично главата си празна.

В чантата книжка на Паулу Коелю -

нали е модерно да се чете.

И тънка цигарка в ръката си взела -

да имаше мъничко класа в нея поне.

И взе да говори - майчице свята!

То изказ, то богатство на езика!

И отгоре на всичко дъвка си мляска в устата -

осанката мила, ти е "велика"!

 

                      ****

Седя и я гледам и в потрес се питам - 

аз ли съм зле или светът изтрещява?

Мъжете след тая синхронно залитат!

Всички активно май затъпяват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...