19.05.2013 г., 10:31

Изблик на моментни разсъждения

890 0 0

Страшно маце по улицата крачи -

хем висока, хем на токчета, хем руса.

Джуките надула, със ботоксче, значи

и не може нищо, вярвай, да ù куца.

Чак гащите се виждат - къса ù полата,

след нея цъкат бабички разни.

А тя размята си гордо косата

и врътка енергично главата си празна.

В чантата книжка на Паулу Коелю -

нали е модерно да се чете.

И тънка цигарка в ръката си взела -

да имаше мъничко класа в нея поне.

И взе да говори - майчице свята!

То изказ, то богатство на езика!

И отгоре на всичко дъвка си мляска в устата -

осанката мила, ти е "велика"!

 

                      ****

Седя и я гледам и в потрес се питам - 

аз ли съм зле или светът изтрещява?

Мъжете след тая синхронно залитат!

Всички активно май затъпяват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...