May 19, 2013, 10:31 AM

Изблик на моментни разсъждения

891 0 0

Страшно маце по улицата крачи -

хем висока, хем на токчета, хем руса.

Джуките надула, със ботоксче, значи

и не може нищо, вярвай, да ù куца.

Чак гащите се виждат - къса ù полата,

след нея цъкат бабички разни.

А тя размята си гордо косата

и врътка енергично главата си празна.

В чантата книжка на Паулу Коелю -

нали е модерно да се чете.

И тънка цигарка в ръката си взела -

да имаше мъничко класа в нея поне.

И взе да говори - майчице свята!

То изказ, то богатство на езика!

И отгоре на всичко дъвка си мляска в устата -

осанката мила, ти е "велика"!

 

                      ****

Седя и я гледам и в потрес се питам - 

аз ли съм зле или светът изтрещява?

Мъжете след тая синхронно залитат!

Всички активно май затъпяват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....