Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
21.10.2007 г., 13:04 ч.

Избор 

  Поезия
781 0 20
 

Замълчи сега, не ми се говори.

(А не умеем с теб да се лъжем.)

Сили нямаме вече да спорим.

(И какво ли можем да кажем?)


Листопадно е. Свиквам години.

(Овладяно е до краен предел.)

Забрави! Не казвай „Прости ми".

(А и прошка над лимита си взел.)


Вътре суша е, затова и не плача.

(Дали сълзите също имат лимит?)

Успокоение. Ранно есенно крача,

шума газя, следвам пътя покрит.


И листопадите са знак от съдбата,

трябва вятър, листата да свали...

Едва ли имаме предели в душата?

Няма! Отдавна от теб не боли...


Излез, а готов ли си, пак се върни.

(а)
20.10.2007г

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??