25.11.2022 г., 21:13

Избор

455 1 6

Летенето е начин на живот,

но труден начин, лек не се намира,

животът крие лесния си вход,

а изходът през входа се избира.

 

Пълзенето в срама така горчи

и пáри сетивата до последно,

останал сам, пълзящият мълчи,

открил, че е предателство поредно.

 

А изборът, небесно очертан,

свободен е, от Бога завещан.

Пълзящи или птици ще сме ние?

 

Дали лъжите ще са параван

или небето ще ни е таван,

остава в нас сърцата да открият.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Миночка. Нека разперим криле над прозата, която ни залива
  • Хубав стих, Миленче, написан със сърцето! Поздравявам те!
  • Така е, Тоти. Човек избира къде да живее лесно – тук или отвъд. Благодаря, че го видя, защото през тебе и аз го усетих
  • Интересно. Упълномощила си сърцето за избора.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря, Скитнице! Нека летим на крилете си свободни и щастливи

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...