19.05.2015 г., 20:42

Избор

476 0 0

Опитвам се да ходя с Теб, мой Боже.

Направя крачка, после сбъркам две.

Но щом животът ми на карта е заложен,

Ти вдъхваш сила в моето сърце!

 

Познах Те и обикнах Те веднага.

И исках всичко да направиш Ти за мен.

А Ти ме учиш – да съм търпелива, блага,

да не препускам като вихър в зимен ден.

 

По детски настоявах аз обаче.

Желаех, тропах, сърдех се, крещях.

Не знаех и не виждах колко плачеш,

когато във света се суетях.

 

А Ти ме милваше, когато страдах,

когато мислех, че съм слаба и сама.

Привдигаше ме всеки път щом падах

и чакаше ме търпеливо у дома.

 

Объркан бе животът, който водех,

за любовта Ти плащах с уж добри дела.

Но вече стъпка… две… почти проходих

по Твоя път, със Твоите правила.

 

И знам, че бавно уча се… и трудно,

не съм отличничката на класа, уви.

Пак бъркам, правя грешки, но е чудно

как Твоята любов срама покри!

 

Днес с вяра „по водата” смело крача.

Избрах на Теб изцяло да се доверя.

Избрах да се усмихвам, не да плача.

Избрах да кажа днес: БЛАГОДАРЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...