Избор, шанс или гладиаторска арена е съдбата...
Съдбата пожела в дуел очакван
все да ме среща и с дъха си мамещ
лика ми непомръкващ да обкичва,
да ме сбогува с изгубеното щастие,
да съживява минало и настояще
в подобие свое да ме превръща,
старица дама достолепно живяла.
Съдбата...
Дори тя дава шанс за непривична роля,
и ей тъй, превръща ме във птица, и летя,
извайва сияйни мигове магийни,
и с обич ме понася до лунна висота,
където с глътка свобода да ме опива...
Съдба е...
Навсякъде, по всяко време и със всекиго...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
