3.04.2019 г., 8:46

Избори на хоризонта

725 0 0

                                           Пак започна надпревара

                                           кокала кой ще набара,

                                           кой в мътната вода ще хване раци,

                                           кой голям сом с мустаци?

                     

                                           Надпревара, с агитация яка

                                           на труженика, интелигента и селяка

                                           по медии, с плакати, на ухо,

                                           под масата от двайсет до сто!

                  

                                           Докато се качат на престола

                                           и подкарат народа като вола.

                                           Хванат ли му здраво юздите,

                                           в забвение ще останат обещанията

                                                                        и хвалбите?!                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...