Избрах си зима
Не ме съди за туй, че съм родена
от бурите на лудите сезони,
слънцата си изгубих. Счупих време.
Изсипах се. Угаснаха огньове.
Избрах си зима, после я облякох,
по устните си сложих ледовете,
пустеех сред дървета онемели,
разкъсах на парчета ветровете.
Заключих се със сложни катинари
и ключовете в себе си погребах,
параклис съм на себе си обречен.
Параклис съм. Отдавна непотребен.
Не ме съди за туй, че съм студена,
сърцето ми за тебе бясно вика,
сълзите са целувки. Неродени.
Избрах си зима. С нея си отивам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
