1.09.2021 г., 6:11

Избрано

1.1K 7 11

През дясното ухо ми влиза вятър,

през лявото – раздрънкано пиано.

Шокиращо, изглежда непонятно,

намърдаха се в моето „избрано“!

 

Разшу́лих лукче с някогашна мента

и нова партитура се дотътри.

Запазен фонограф, но без монета

и плоча –  записът е хванал пътя.

 

Това е пропаганда!... И ме втресе

от филхармонията дето идва…

ще взема милиграм от тиха есен,

защото листопадът ми отива… 😊

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...