Изгарям жив
Полетях към дъното на пропастта -
кървяща рана, дълбоко в мен открита.
С отворени обятия прие ме Адът,
погълна ме пастта му, в пламъци обвита.
Дори с последната си фибра чувствах
огъня, изпепеляващ бавно моята душа.
Във моите вени сигурно пълзеше той и...
колко сладка би била сега смъртта!
Следеше ме със своите пронизващи очи
Звярът, седящ на трон от черни рози,
и в туй, някъде от дълбините на нощта,
съзрях необяснима, но велика красота...
Събудих се, а мястото до мен бе празно,
тъй студено, някъде далеч бе ти от мен.
И се върнах пак към мрака на кошмара,
а сърцето ми сразено тънеше във тлен...
© Александър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Незабравимо!!!
-
Изпълнено с чувство. Много ми хареса! Браво!
-
Любовта е огън, но вместо да топли сърцето често изпепелява душата! Поздрав за чудесния стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
По една бездна има във всеки от нас,която отвреме на време отваря паст и ни поглъща...