Искам да докосвам твойте длани,

да усещам твойта топлина.

Искам от любов да сме пияни

и да виждам само светлина!

Искам да съм светлина,

която озарява ти деня.

Искам да съм мисълта,

която не дава мира на твоята душа

вечер късно през нощта.

И винаги, когато аз си лягам

и се мъча да заспя,

гледам луната, небето, звездите

и искам до мен да си ти.

И сънувам те

как в угасващия залив

бликат пурпурни лъчи

и се крият в небосвода

чудно хубави очи.

Очите ти… поглеждат ме и ме разтапят.

В миг потъвам нейде в небесата,

Очите ти… красиви са.

Чисти и спокойни,

привидно най-невинните на света…

Обичам те аз и туй е дълбоко.

Обичам твоите очи, защото обичам твоята душа!

Когато слънцето изгрява и пробожда моите очи,

събуждам се и прекрасен спомен ме изгаря.

Друга е сега Земята, други моите очи,

други станаха нещата,

друг звук в моя стих звучи.

Обичай ме в минутите на близост

и щом от теб съм много надалеч!

Тъй срещата ни наближава,

ще събере ни любовта.

Ще има погледи и ласки,

ще слеем нашите тела.

И всичко ще е в светли краски,

щастливи даже и в съня.