Изгаряща любов. Болезнена раздяла.
Животът продължава монотонен, сив.
Във клетка се превърна стаята ми бяла.
По устните ми тръпне вкус горчив.
С илюзии залъгвам пак душата.
В ранени спомени мигът трепти.
Във суха пръст не никнат семената
и вместо роза, трън бодлив цъфти.
© Росица Димова Всички права запазени