Изгаряща проклетото сърце...
Какво харесвам в теб? Не ще ти отговоря.
Навярно водопада от любов,
или ядът в очите ти, когато дълго спорим,
превърнал се в излишен апостроф.
Сълзите, дето спират във миглите ти тънки,
и малките, изящни колена
пристегнати небрежно от ластичните дънки -
ти цялата си моята жена!
Съвсем неповторима. Единствена и нежна,
събрала се във двете ми ръце,
разплакана и топла, красива, безнадеждна,
изгаряща проклетото сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
