10.11.2013 г., 12:08

Изгори сянката ми

575 0 1

Изгорих моето утре и ще остана в днешния ден.
 Мечтите ми избледняха, Съдбата е моят убиец.
 Ти ме осъди за моето падение, но това
ранено сърце ще се издигне пак.

 Изгори сянката ми, за да можеш да решиш.
 Изгори сянката ми, за да можеш да простиш.

 Това тяло, на никой нужно далеч зарови
 или от връх висок го хвърли.
 То ме мрази, само болка носи,
 кара душата ми за милост да проси .

 Изгори сянката ми, за да можеш да решиш.
 Изгори сянката ми, за да можеш да простиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....