Изгрев
Ти си в зората на всеки мой ден,
в лъчите, които ме галят,
в любовта, която дълбоко във мен,
като пепел в огнище изгаря.
Всеки изгрев – сияйна зеница,
с позлата пленява очите,
аз политам с крилете на птица,
със себе си взела мечтите.
Всеки лъч - мил спомен стар,
разпилява тъгата ми скрита,
в красотата на този небесен дар,
аз откривам надеждица тиха.
Стъпвам леко сред златен простор,
трепети прекрасни заплита,
всеки изгрев е изборът нов,
да те срещна отново. И литна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
