Ти си в зората на всеки мой ден,
в лъчите, които ме галят,
в любовта, която дълбоко във мен,
като пепел в огнище изгаря.
Всеки изгрев – сияйна зеница,
с позлата пленява очите,
аз политам с крилете на птица,
със себе си взела мечтите.
Всеки лъч - мил спомен стар,
разпилява тъгата ми скрита,
в красотата на този небесен дар,
аз откривам надеждица тиха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up