1.09.2020 г., 10:11

Изгревът ражда мечта

593 0 0

Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.

Усмихвам се на леката прохлада,
с морския си дъх ме гали по носа.
Тишината ми поднася за наслада
солени пръски капчици роса.

Притихнало, дори морето е заспало,
подложило е гръб на своята сестра,
по него да върви и да чертае
просека към най-ярката звезда.

И тръгвам мислено по бялата пътека,
картини си рисувам цветни на шега.
На деня ми, прашната му дреха...
решавам да я хвърля и оставя на брега.

Нишки златни върху тишината синя,
с морски бриз бродирам свобода.
Не плача, че сълзите да не скрият...
как с изгрева се ражда поредната мечта.


30.08.2020г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....