Sep 1, 2020, 10:11 AM

Изгревът ражда мечта

591 0 0

Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.

Усмихвам се на леката прохлада,
с морския си дъх ме гали по носа.
Тишината ми поднася за наслада
солени пръски капчици роса.

Притихнало, дори морето е заспало,
подложило е гръб на своята сестра,
по него да върви и да чертае
просека към най-ярката звезда.

И тръгвам мислено по бялата пътека,
картини си рисувам цветни на шега.
На деня ми, прашната му дреха...
решавам да я хвърля и оставя на брега.

Нишки златни върху тишината синя,
с морски бриз бродирам свобода.
Не плача, че сълзите да не скрият...
как с изгрева се ражда поредната мечта.


30.08.2020г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....